Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2018 09:23 - гробовете на трикери
Автор: bven Категория: Хоби   
Прочетен: 516 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Тръгнахъ по брѣга. Първото нѣщо, което ми се хвърли въ очитѣ, това бѣха крѫгли, недълбоки ями, разсѣяни навсѣкѫдѣ изъ жълтитѣ пѣсъци на брѣга.

- Това сѫ кладенци, които си копаяха тукъ българитѣ - обяснява ми единъ рибаръ, който самъ черпѣше вода. - На цѣлия островъ нѣма ни единъ изворъ! Злочести плѣнници! Азъ знаяхъ тия приморски кладенци още отъ по-раншнитѣ си скитания изъ егейскитѣ
острови. Въ токущо изкопанитѣ ями отначало се събира доста добра вода, бистра и чиста, прѣцѣдена отъ земята. Но постепенно на тая вода се възвръща горчиво-соления вкусъ и водата отъ тия кладенци, не само че не уталожва жаждата, но още повече я разпалва.

Едно остава - новъ кладенецъ! Пихъ малко отъ водата: отвратителна и топла. Бѣднитѣ плѣнници! Тѣ сѫ били принудени да пиятъ само тая вода, защото друга въ острова е нѣмало!
Моитѣ лодкари не искаха да излѣзатъ на брѣга - страхуваха се отъ холерата. Но азъ самъ искахъ това, нѣмаше поне да ме видятъ, че фотографирамъ българскитѣ гробове и да разказватъ за това въ Воло. Поискахъ още веднажъ да ми обяснятъ, гдѣ ще ме чакатъ съ лодката и тръгнахъ. Прѣминахъ прѣзъ височината, дѣто е билъ лагера на първата група плѣнници. Тукъ нѣмаше какво особенно да се види: тукъ-тамѣ захвърлени, разноцвѣтни дрипи, сухи, изоставени огнища, продълговати ями, които навѣрно сѫ служили за легла. Това бѣше всичко, което показваше, че нѣкога тукъ
е имало лагеръ.

Азъ спрѣхъ тукъ твърдѣ малко и тръгнахъ по-нататъкъ. Отъ водачъ нѣмахъ нужда, островътъ е малъкъ и манастирятъ, изправенъ на самотната височина, се вижда почти отъ всички страни. Слѣдъ половина часъ азъ съмъ прѣдъ отворенитѣ порти на манастиря Влизамъ. Манастирятъ е голямъ. Широкъ, посланъ съ плочи дворъ,
въ срѣдата на който стои нова черква. Отъ двѣтѣ страни - високи, тъмни кипариси. Околнитѣ здания сѫ стари, едноетажни, тѣсно
9

сгушени едно до друго. Двѣ голѣми кучета се спущатъ върху ми, прѣпрѣчватъ ми пѫтя и азъ напраздно търся съ очи човекъ, калугеръ. Но ето на пруста на низкитѣ здания се показва една стара жена, съ черна, надиплена кърпа на главата. Старата калугерка извика н кучетата и слѣзе долу. Казахъ й че съмъ дошелъ да видя манастиря.

- Много нѣма какво да видишъ. Новъ е - отговаря ми тя.
Заведе ме в черквата. Когато видѣ, че турнахъ въ тенекиената касичка нѣколко драхми,
старата жена стана по-привѣтлива и приказлива. Каза ми, че живѣе въ манастиря съ още едно сѣмейство, казва се Малама и е тукъ отъ есеньта.

- Когато бѣха тукъ българитѣ, - продължи тя - въ манастиря живѣеха нашитѣ войници и
офицера имъ, та азъ трѣбваше да си отида.
- Казватъ, че тукъ сѫ умрѣли много българи?
- Да. Ако искашъ ще те заведа при гробоветѣ имъ.

10
Прѣсторихъ се, че това твърдѣ не ме интересува и продължихъ да разглеждамъ черквата. Слѣдъ като обиколихъ и другитѣ здания на манастиря и бѣхъ всичко видѣлъ, едвамъ тогава равнодушно попитахъ бабата, не иска ли да ме заведе при гробищата
на плѣнницитѣ.
- Но да почакаме, - прибавямъ. Нека да си изпия кафето.
- Хайде! - подканямъ я следъ малко и тръгваме.
Малама е седемдесеть годишна, но още издържлива, здрава. Слизахме доста бързо изъ
урвитѣ на височината - на противоположната страна, отдѣто дойдохъ.

Слѣдъ малко попадаме на първитѣ слѣди отъ лагера.
Нѣколко крѫгли и плитки окопи показваха мѣстото, дѣто сѫ стояли палатки. Тукъ бѣха
палаткитѣ на нашитѣ войници, - обяснява ми Малама.
Тѣ, разбира се, си избрали най-хубавото мѣсто, сѣнчесто, и високо, отдѣто сѫ могли
да виждатъ цѣлата долина, открита като на дланъ.
- А тамъ, въ онази долина, тамъ бѣше лагера на българитѣ.

Малама показваше съ рѫка долината. Една тѣсна, дълга долина изпъстрена съ маслинени дървета, нѣкѫдѣ редки, нѣкѫдѣ цѣли храсталаци. Долината се простира надалечъ и свършва на самия брѣгъ, кѫдѣто се бѣлѣятъ гребенитѣ на вълнитѣ и свети
ясното небе. Прѣдъ моитѣ очи стоеше зловѣщото лобно мѣсто, въ безмълвната тишина, която царуваше сега, сѣкаш бѣше застинало горко страдание и скръбъ. Колко сѫ били тия нещастници? Гърцитѣ ги показватъ за 7,000. Отъ тѣхъ и половината даже не сѫ били войници. Повечето сѫ били македонски българи: селски първенци, събудени
селяни, бивши комитаджии, учители, свещеници, търговци и еснафи. Имало е даже и една жена, както ми съобщи Малама.

- Нѣщо лошо казала за войницитѣ, когато отвеждали мѫжа й. Па взели и нея...

Храбритѣ ев-зони на кралъ Константинъ! Тѣ показаха своята храбростъ върху беззащитнитѣ и безорѫжени селяни. Не стига това - тѣ плѣнили и жени! И Европа, тъй много чувствителна и придирчива, Европа, която постоянно обвиняваше въ жестокость само българитѣ - може би тя не знае това!



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bven
Категория: Поезия
Прочетен: 11820745
Постинги: 2478
Коментари: 12886
Гласове: 34993
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол
1. българия отвръща на удара
2. Умма: Дали да се имунизирам
3. коледна приказка
4. Кръстова гора
5. Дивна8: Без извинение, г-н премиер!
6. истинската история на българите и александър
7. трите колена на българския род
8. мудри на новото време
9. подкрепете бъдещето на децата ни!
10. Българите от Казан - да вземем пример!
11. Българите са в сърцето на велика цивилизация!
12. Кармичната мисия на рода Дуло
13. Тайната на свещения български език
14. свещена българска земя
15. истинската българска история
16. ти си чудесна!
17. 10 знака, че вече сте с пробудено съзнание
18. Българите - богосъздаденият народ
19. златото на българите
20. тайните строители на българия
21. българското първо началие на Човечеството
22. ал джазира за българската земя
23. СВЕЩЕНОТО ПОЗНАНИЕ НА КАТАРА
24. и ще се разбере кои са българите!
25. защо сме още по-бедни?
26. България е най-древната държава