Блогът на tatiana :: душата на света

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.03.2017 08:07 - душата на света

Прочетен: 712 Коментари: 0 Гласове:

ДУШАТА НА СВЕТА
ЯНУАРИ 16, 2017 MOGASAM

Matrimandir, Аuroville*… сбъдната и споделена мечта

Трудно е да опиша това, което почувствах на това място. Много е силно, разтърсващо и нереално. Ще го направя сигурно по-късно. А може би не. Може би е по-добре всеки сам да усети това място. Смисълът му. Идеята. Визията.

Това, което ме впечали най-много в Ауровил е Матримандир. Сферата. Огромното златно кълбо, което все едно не се допира до Земята и все едно не е създадено от хора от тази планета, а е дошло някъде от Космоса и просто е кацнало на това място. Оставям емоциите засега в сърцето си и ще ви разкажа за това място с малко информация, факти и цитати за идеята и построяването на това „чудо“, които вярвам ще ви бъдат интересни толкова, колкото и на мен.

идеята

Всичко започва с една утопична визия на Майката. С една мечта, която тя виждала още в най-ранна възраст. Нейното рождено име е Мира Алфаса, родена в семейството на майка египтянка и баща турчин през 1878 година. Среща се с Шри Ауробиндо през 1914 в неговият ашрам в Пондичери и веднага осъзнава, че това е найният Учител и нейният път. Шри Ауробиндо (1872-1950) е индийски изследовател – първопроходец в плановете на съзнание, а пътят за ускорена еволюция на съзнанието (а тя става ускорена, когато избираме да участваме в нея осъзнато), прокаран от него, е известен като Интегрална Йога. Шри Ауробиндо разпознал в нея своя духовен съратник. За него, Мира Алфаса е въплъщение на динамичния аспект на еволюционната и съзидателна Сила, наричана в Индия традиционно „Майката”, и именно с това име са се обръщали към нея. 18 години след смъртта на своя духовен Учител, през 1968 година, Майката започва работа за осъществяването на проекта Ауровил – градът мечта, градът на Зората, възоснова на учението на Шри Ауробиндо. От името „Зора“ идва и името на града (aurora – зора), а не от името на Шри Ауробиндо, както често предполагат, макар че отзвукът от неговото златно (aurum, лат. – злато, бел. прев.) име винаги ще отеква в името на Ауровил.

„Това се случило на 28 февруари 1968 година на около десетина километра северно от Пондичери. Тук се събрали представители от 124 нации и 23 индийски щата. От високоговорителите звучал гласът на Майката. „Лозунгът” бил хартата на нов град, който тя основавала в този час и на това място: Ауровил, Градът на Зората – новата Утопия.“ – цитат от книгата на Georges van Vrekhem „Beyond man – Life and Work of Sri Aurobindo and the Mother“

душата на света

Центърът на града е място на тишина, хармония и красота. Урната с форма на лотос, събрала по шепа пръст от цялата планета, включително и от България, все още е там и сега разположена в средата на амфитеатър, обграден от кръг с дванадесет градини. До тях е голямото баняново дърво, географският център на града, което продължава да разпростира своите въздушни корени. И точно там, редом с тях се извисява Матримандир.

През януари 1970 г. започва същинската работа по проекта за Матримандир – място, което да е генератор на трансформиращите сили, които биха спомогнали за осъщестяването на идеята за единство, място за уединение, медитация на всички, които влизат вътре.

Проектът се поема от Роджър Ангър, френски архитект, когото Майката избира за осъществяването му. Основният камък е положен на 21 февруари, 1971. Изграждането на основната сграда е завършена през 2008 година.

„Матримандир” е дума на санскрит и означава „дом, или обител, на Майката”. Глобусът с диаметър около тридесет метра се опира на четири гигантски опори, представящи четирите активни сили на Майката във вселената: Махешвари, Махакали, Махалакшми и Махасарасвати. Най-важният детайл вътре в глобуса е „залата” с диаметър около двадесет метра и с дванадесет колони в кръг покрай стената, които сякаш подпират тавана, но не го докосват.

Просторната вътрешна камера в горната хемисфера на Matrimandir е в напълно бяло, с бели мраморни стени и бял килим. В центъра се намира чист кристал-стъклен глобус, който се осветява от слънчевата светлина, която пада върху него през отвор на върха на сферата. Кристалният глобус е с диаметър 70см и е произведен специално за Ауровил от Carl Zeiss Werke в Оберкохен, близо до Щутгарт, Германия. На 26 април 1991 година кристалното кълбо, тежащо 1100 кг е доставено и монтирано върху постамент от хексаграмови звезди – символите на Шри Ауробиндо, който пък е разположен в средата на символа на Майката, гравиран върху пода.

Колоните са пристигнали в Matrimandir в началото на януари 1990. Те са с диаметър 24-инча, поцинковани, безшевни стоманени тръби, дълги 8.65м, с тегло 830 кг. Има средно 15 слоя боя върху всяка колона, между които са правени все по-фини и по-фини шлифования. Върху последният слой е направено и окончателното полиране.

Златните дискове са изработени от неръждаема стомана в размер 2.3м за големите и 1.5м за малките. Върху тях са залепени златни листчета с размер 85/85мм. За 1000 листчета златото е само 28 грама. Общия брой на дисковете е 1415.

Белият килим е изтъкан в Агра за около 6 месеца, в една от най-добрите фабрики на Индия за производство на килими.

„Най-важното нещо е това: танца на слънцето върху центъра. Така той става символ, символ на бъдещи реализации..“

Лъчът светлина, който е непрекъснато върху центъра на кристала се насочва от специална система от огледала, които следят движението на слънцето през целия ден. Ако такава липсва, поради някакви метеорологични причини или през нощта веднага се включва светлина, акумулирана от слънчева енергия. В залата няма нищо друго и шумът е сведен до минимум.

Всички влизат тихо, обути в меки бели чорапи, сядат на малките бели килимчета, подредени около кристала и притихват за минути. Освен медитация в голямата зала, има възможност и за такава, в по-малки такива, 12 на брой, които са с различни имена и съответно цветове. И всеки сам избира в коя зала да влезе.

Ауровил се намира в Южна Индия, на няколко километра от Пондичери, където от 1968 година насам расте броят на хората от цял свят, които работят по изграждането на едно ново общество, нов начин на живот, нов начин на съществуване. Той не е ашрам на сектанти. Трудно ми е да го нарека и град, макар че такъв е статутът му. Той е по-скоро лаборатория за постигане на реално единение между хората, хармонизиране на Изтока и Запада, на материята и духа, на вътрешния и външния живот, или накратко – за по-висш и по-истински начин на живот в общество, базирано на човешки и духовни ценности, интеграция и самосъзнание. Независимо от всички трудности, през които е минавал животът в този град през годините, той е жив и до днес. В него, 49 години по-късно, живеят 2 565 жители от 52 страни, 651 от тях непълнолетни (към ноември 2016). Има училища, малки хотели, пекарница, множество занаятчийски работилници, фабрики за дрехи, библиотеки, издателство, местно радио, организации за взаимодействие с жителите от селата, информационен център за посетители. Градът съществува правно като фондация към Министерството за развитие на човешките ресурси на Индия и от самото си създаване е подкрепян от ЮНЕСКО.

общество без религии

„И нека да не се превърне в религия“, казва Майката за това място. „Провалът на религиите е … защото те разделят. Те искат хората да бъдат религиозни и да изключват правото на други религии…“

„Никакви нови религии, никакви догми, никакви фиксирани учения! Трябва да се избягва на всяка цена превръщането на всичко това в нова религия. Тъй като веднага щом като то бъде формулирано в някаква елегантна и впечатляваща форма, това ще е краят” – 23 ноември 1968 година

Много е постигнато в Ауровил. Много още трябва да се направи, за да може Ауровил да се превърне в това, за което е предназначен – реално единение между хората.

Самата Майка уверява, че това ще се случи. Тя казва: „Градът ще бъде построен чрез това, което е невидимо за вас. Хората, които трябва да играят ролята на инструменти, ще го направят независимо дали го осъзнават. Те са просто оръдие в ръцете на по-висши сили. Нищо не зависи от човешките същества. Нито планирането, нито изпълнението. Нищо. Ето защо можем да се посмеем.“

„Ауровил желае да бъде универсален град, където хора от всички страни да могат да живеят в мир и нарастваща хармония, отвъд всякакво вероизповедание, политическа и национална принадлежност. Целта на Ауровил е да осъществи единение между хората.“ – 8 септември 1965 година

„Човекът е преходно същество“.

Така е казал Шри Ауробиндо.

Това е истина, която прави революции, когато се осъзнае. Революции в начина на мислене, в начина на живот.

Това е новина за много от хората на тази планета.

Новина е, макар да е толкова стара, колкото самият човек.

И това е единствената новина, която е важна днес.

Тук и сега.

*Около и вътре в Матримандир е забранено да се снима. Снимките и фактите, които публикувам са взети от

www.auroville.org
www.aurovillebg.wordpress.com
www.zorata.wordpress.com
копие от https://mogasam.wordpress.com/2017/01/16/%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/