....Енхедуана е живяла в кралството, където е измислено писането, сега наричано Ирак,
И тя беше първата писателка, първата жена, подписала думите си
и тя беше и първата жена, която е правила закони,
и тя беше астроном , звездна мъдра,
и претърпя наказанието за изгнание,
и пишейки, тя пя на богинята Инана , луната, неговата закрилница, и отпразнува щастието на писането, което е празник, как да запалим, да родим, да заченем света ......



(En-hedu-ana) също и Енхедуанна, означаващо „повелителка, принадлежаща на  Ану“ или „висша жрица, принадлежаща на Ану“ (Ану  – небето, небесата, рая) е била акадска жрица на Луната или  Нанна  в  Ур. Тя първа е получила титлата „Ен жрица“, роля от огромно политическо значение и смел ход на царя, обикновено патент на царските особи.  Тя е и музикант и е смятана за първия летописец, тъй като именно тя е написала хрониката за свалянето на баща си и прогонването на семейството си .

                                      алабастров диск с изображение на Енедуана

Дъщеря е  на великия месопотамски цар  Саргон Велики , предполага се, че майката Ташлултум  е имала шумерски произход. Ехедуана е назначена от баща си за жрица на храма на Нана, акадския бог на луната, в най-големия град и център на империята на баща си, град Ур   и пътувала до други градове на империята. Помага на баща си да затвърди политическата си власт и да обедини шумерските градове-държави, като обединява поклонението на много местни градски богини в почитането на шумерската богиня Инана, издигайки я до върховно положение спрямо другите божества. След неговата смърт продължава да подпомага царуването на своите братя и племенника си със своята религиозна и политическа роля в страната.
В хода на археологически разкопки в Ур през 1927 година хората са успели да видят не само клинопис, но и как е изглеждала самата поетеса.

Оцеляват поне 42, може би 53, нейни химни, включително три химна на бога на луната, Нана и на други храмове, богове и богини.  Стиховете изглежда имат осем до дванадесет срички на ред и много редове завършват с гласни звуци.  Тя също използва повторение на звуци, думи и фрази. Оцелелите клинописни плочи с химните са копия от около 500 години след нейния живот , нито един съвременен текст не е оцелял.
За превеждането на най-известния труд на Енедуана, в който се възхвалява Инана, са били необходими немалко години. Напълно готов преводът бил едва през 1968 г.
Началото на химна представлява 65 стиха от описания. Всички епитети са били внимателно подбрани от поетесата и са служили за охарактеризиране на богинята. След това следва описание на битките на богинята, където тя е сравнявана с щурмуваща птица, а младите богове – с прилепи.

Енедуана пише три химна в чест на Инана, които оцеляват и илюстрират три доста различни теми на древната религиозна вяра.  В една от тях Инана е свирепа богиня-войн, която сама побеждава планината, въпреки че другите богове отказват да й помогнат.  Втора, с дължина тридесет строфи, коментира ролята на Инана в управлението на цивилизацията и надзора над дома и децата.  В третата Енедуана призовава богинята за помощ срещу мъж - узурпатор, за да си възвърне позицията на жрица на храма . По-късно е била изгонена от най-големия храм , разрушен от метежника, който дори се домогвал до нея.

                                               


                     Енедуана остава в паметта на народите като първата поетеса в света.