Блогът на tatiana :: Спомен за Миряна Башева

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.02.2022 11:16 - Спомен за Миряна Башева

Автор: bven Категория: Поезия

Прочетен: 1035 Коментари: 0 Гласове:

ЛЯТО

Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.

Поетесата Миряна Башева, единствената дъщеря на трагично загиналия външен министър Иван Башев, е родена в София на 11 февруари 1947 г. Завършила руска гимназия и английска филология, без да се дипломира. Прописала поезия сравнително късно - след 23-та си година. Първата й стихосбирка е “Тежък характер”. Много от стиховете й са популярни песни - “Дано” на Богдана Карадочева, “Тежък характер” на Йорданка Христова, “Как си ти” на братя Аргирови, “Булевардът” на Михаил Белчев... Работила е като сътрудник в списание “Отечество”, Българската национална телевизия, Студията за игрални филми “Бояна”, списание “Факел”. След 1989 г. е редактор във вестниците “24 часа” и “Сега”. Напуска този свят на 12.07.2020 год.

Толкова е кратката справка за един поет. Но изчерпва ли то всичко, което е преживял и превърнал в изкуство?
Да си спомним нейните стихове, изпети в любими песни:

Бързия ли, експрес ли чаках?...
Балада за мрачното кафене
Час пик
Всяка седмица
На тези, с които случайно се срещаме
Горделивите
Но пак е пролет!
Аз съм футуролог
Лято
На баща ми
Есенщина
Сто години суета
Булевардът
Подражание
А бяхме луди
Непримиримите
Точка
Безнадежден случай
Намек
Препрати това мое послание...
Тежък характер
Партирес морир
Научно и популярно...
Неделя
При ловеца
Чернова за писмо до любимия
Мълчания (кошмар)
Вълчето
NN
Гносеология
Отсъствие
Из моминския ми дневник (или защо не се влюбих в поет)
Руски клуб
Махмурлук
Майстора и Маргарита
Вие, ние и аз
Пътници
Шинел
Подлеци
Скръбна годишнина
Разговор (или пътни бележки на интелигента)
Ще се стъмни, скоро ще се стъмни...
Любов
Както всички истински списатели...
Кръст
3ад трънливото чело...

Ето и някои моменти с нея:

Клюката твърди, че сте писали стихове и на други езици?…

М.Б. Ами какво да правя, като поназнайвам!… Ученото си е учено. Наистина, най-първият период от заниманията ми със стихоплетство може с чиста съвест да се нарече руско-английски. А ако сте забелязали (по страниците на в. „Пардон“ от тази година) – в състояние съм да напиша кое-що дори и на полуиспански – само от обща култура. Малко сме си сноби, entre nous, n’est-ce pas?

Твърдят още, че и Кръстословици решавате чужбински?…

М. Б.: Aber natьrlich! Ich habe…

…и какво общо имат те с поезията?

М. Б.: Поезията, освен другите неща, е и неконвенционален начин на употреба на езика. Същото е и класическата английска кръстословица, от тия, дето се печатат в неделния „Таймс“ и за решаването им има крупни парични награди, естествено в лири. Има даже един роман от Агата Кристи, в който един майор о.з. убива най-близкия си приятел заради една решена кръстословица; е, по-скоро заради парите от наградата, но аз все си мисля, че е било и от черна завист.

Отдавна мечтая да издигнем българската кръстословица на английско ниво. Едва когато почнем да се убиваме заради кръстословици, ще можем да си кажем: да, влязохме в Европа и даже излязохме от другата ѝ страна – на мъгливия зелен остров.

Нагоре