Блогът на tatiana :: Забравеният подземен храм Гърло

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.03.2021 07:12 - Забравеният подземен храм Гърло

Автор: bven Категория: Туризъм

Прочетен: 2191 Коментари: 1 Гласове:

Куполният храм до село Гърло, област Перник, представлява култов комплекс от Късната Бронзова епоха (ХІІ-Х в.пр.н.е.), свързан с група съседни обекти от различни епохи - крепостта Кула, западно над храма на върха на хълма, вероятно скално светилище непосредствено до крепостта, римска баня, непосредствено източно под храма, развалини от средновековна църква на хълма източно срещу храма, гробище със средновековни кръстове, паметник на Културата в северния край на махала Старо Гърло, вероятно слънчево светилище на хълма над гробището, както и някои други съседни обекти.

Откритието си проф. Митова-Джонова датира от ХІІ-Х в.пр.Хр. и го свързва с културата Нураги, от която около 7000 запазени паметници, тип нураги, днес има на о-в Сардиния и откритите освен във с.Гърло (България), един при село Долни Раковец и два при село Долна Секирна, които остават непроучени, на п-в Крим (Украйна) и в Палестина. Тя застъпва тезата, че храм-кладенецът при с. Гърло е посветен на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на Шумерския Бог Енки. След миграциите на народи от азиатския дял на югозападна Евразия, предизвикани от селскостопанската и металургичната революция от неолита и бронзовата епоха о-в Сардиния прераства в емпория на източните цивилизации; преднурагският Зикурат в Монте Д"Аккоди (о-в Сардиния) вероятно е падан за зикурата на Шумерския бог Нана в Ур от III хил.пр.Хр.; кулите нураги са жертвени олтари на бог Нана от III хил.пр.Хр. в Урук; култовите кладенци са синоним на подземния океан Абзу и на сладките води, подвластни на бог Енки.



вход към купола

    кладенецът

"Храм кладенците" са били съоръжения, полезни във всяко едно отношение, защото са съчетавали две изключително ценни качества – достъп до питейна вода и календар, вграден по ефективен и ненатрапващ се начин в сърцевината (“кухината”) на храма-водохранилище. Според арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов, устройството и начинът на действие на кладенеца е аналогично на съвременните рефлекторни телескопи, използвани за научните наблюдения във съвременните обсерватории. Според тях древните обитатели на местността, в която е изградено съоръжението, са наблюдава-ли небесните тела, които са се виждали през „небесния отвор” (на купола на кладенеца) в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор, според Василева и Димов е имало параболично метално огледало, изработено от мед, сребро или злато. (Съществувала е възможност огледалото да е било залято с вода.) Наблюдаваните небесни обекти са се е отразявали в огледалото, а на пръстенообразната площадка, в камерата древният астроном е провеждал астрономическите измервания. От тази площадка древните удобно са правили своите наблюдения. Храмът е съжителствал до времето на късната античност с намиращата се до него баня от римската епоха.

северна стена

От 1989 година археологическият обект е изоставен без грижа от компетентните власти и институции. Мястото не се популяризира. Пътят до него не е маркиран със специфичната за историческите паметници кафява табела. Обектът не се охранява, което допринася много за разрушаването му от недобросъвестни посетители. Храм-кладенецът не се поддържа и обраства с паразитна растителност. Към лятото на 2013 г., състоянието на уникалния археологически обект е лошо. Непрекъснато е посещаван от иманяри, които го разрушават в опитите си да намерят ценни артефакти. Нееднократно различни медии сигнализират, че безотговорните търсачи на богатства развалят уникалния градеж, за да търсят злато зад камъните.
В момента, паметникът се стопанисва от Община Брезник и Регионалният исторически музей в гр. Перник. Според данни, обнародвани на уеб сайта на Община Брезник, храм-кладенецът се ползва със статут на паметник с Национално значение.

Лошата инфраструктура затруднява достъпа до местността Пусто Гърло. Черният път водещ до съоръжението минава през територията на микроязовир Красава, която е вододайна зона и съответно достъпът за външни лица е забранен.
използвани са данни и снимков материал от нет-а

Нагоре