Съществува и общ празник на алиани и християни. Това е Илинден и чест ването му се дължи на древното преклонение пред покровителя на гърма и светкавицата и при двете религии. Илинден се явява празник на Демир баба теке и той се отбелязва тържествено при изворите Беш пармак (Петте пръстта) намиращи се в двора на текето. Тук е мястото да споменем, че думата „теке“ се оказва изненадващо древна и се използва от народ, за който говорихме в предишни глави - спартите (лакедемонците). Според Херодот след битката при Платея те изградили три текета – за жреците, за свободните граждани и за илотите (робите).Възможни са и някои паралели с чувашите. У къзълбашите се среща празник на земята (през пролетта), когато на земеделските работници е забранено да се трудят. Чества се през последния четвъртък преди Великден. Характерна негова черта е, че освен освобождаването от селскостопански дейности, тогава не се извършват и редица домакински дейности. Не се тъче, не се шие, въобще е забранена женската работа. Подобно нещо срещаме и при чувашите, чието население принадлежи към волжките българи. У чувашите Бог на дедите, както и бог на гърма и мълнията е Аслааддий-Тора. Някои изследователи смятат, че чуваш кото „Тора" (Бог) идва от татарски (в миналото земята на Татарстан също е неделима част от Волжка България - до XVI в.), където тяхното „ан" и „а" преминава в чувашкия в „о". Или, с други думи, стигаме до познатото назва ние - Тара (Тангра).И къзълбашите почитат светкавицата като главен Бог. Наричат го „бащице творец", известен е и като Танръ. С това име алианите се обръщали към него, когато имало градушка, за да спре природното бедствие.

За къзълбашите е характерно и отдаването на почит към огъня, също често разпространено сред волжките българи. Навярно и затова къзълбашите носят името алевити. Понятието следва вероятно да свържем с тюркското „алев" - „пламък".Към древнобългарските следи при къзълбашите ни води и почитане то на вълка. Той е свещено животно за гети, тюрки и древни българи. Алианите вярвали, че срещата с вълк е добра поличба. Те връзвали по шапките на деца вълчи зъб да ги предпазва от уроки. Алианите отбелязват и един уникален български празник. Става дума за честването на първи март и връзването на мартеници. Според легенда, записана в Лудогорието, този обичай е въведен от Аспарух - основателя на Дунавска България.Още по-любопитно е, че къзълбашите изпитват особено преклонение към два цвята, които присъстват в националния ни трибагреник - зеления и червения. Към тях естествено следва да добавим и белия - цвят на духовността, на светлината.

Самото название „къзълбаши" в превод означава „червеноглавци". Очевидна е асоциацията с червения гребен на петела, който е основно жертвено живот но. Заслужава внимание, че старото „ерлийско" българско население в Североизточна България се нарича гребенци, които „се помнят като стари, местни жители, не преселени от друго място".Според мен думата „червено главци" и връзката с петела може да търси своето изначалие още в старо давни времена. Тя е неделима част от бита на древните българи не само с жертвения петел при обредите, но и с наименованието на десетата година от 12-цикловия слънчев календар, използван от древните ни предци. Годината е посветена на петела и се нарича тох. Вече говорихме и за принадлежността на тохарите към древните българи.

/следва/