Или изкуството на осемте даоистки безсмъртни съдържа дълбоки знания, способни да доведат човека до връх в развитието. Матрицата на това знание се базира върху четири аспекта на работа – движение, център на корема, геометрия на мозъка и подхранване със слюнка. Четирите се обедняват в единен ритъм на работа, който ни настройва към работа със свръх-съзнателни честоти, без обаче д се губи контрола на съзнанието.

Осемте безсмъртни образуват важна група в даоисткия пантеон, като свързват всички физически, енергетически и духовни процеси в света. Особено важно значение им се придава и за това, че те се явяват не мистични личности, а реално живяли хора, които са се занимавали с търсенето на вълшебния елексир. Пантеонът на осемте безсмъртни няколко пъти се е променял с течение на времето, докато не е полечил следният окончателен вид:

1. Хан Джунли – главен от осемте безсмъртни. Той до съвършенство владее магическият меч, който използва за своите магически превръщания, а също и ветрилото, с което събира нефритената есенция.
2. Лю Дунбин – най-популярният от осемте безсмъртни – „гостът от пещерата”, обучен съвършено в Изкуството на Жълтото и Бялото, който с лекота изготвя елексирът на безсмъртието.
3. Ли Тегуай – „желязната тояга Ли” – също доста почитан и популярен безсмъртен, който бил посветен в даоизма от самия Лао Дзъ.
4. Хан Сяндзи – даоистки безсмъртен и почитател на превръщането на водата във вино, както и на разцъфването на цветя през зимата. Счита се за покровител на музиката и основният му атрибут се явява флейтата.
5. Цао Годзю – сериозен и замислен безсмъртен, който обаче, независимо от тези си качества, разбира играта. Явява се покровител на актьорите.
6. Лан Цайхе – безсмъртният, подтикнал всички останали безсмъртни да се напият, в резултат на което била създадена системата на осемте пияни безсмъртни, включваща по една последователност за всеки един от тях.
7. Джан Голао – най-необичайният безсмъртен в групата, появил се по времето на Фуси, също голям любител на виното и веселието.
8. Хе Сянгу – единствената жена от осемте безсмъртни, която се явява символ на чистотата и домашното огнище.

Според легендата, по време на тяхната визита при Владетелката на Запада, Си-Ванму, бил устроен пир, на който един от тях, Лан Цайхе, напоил с вино своите другари. Лю Дунбин се възползвал от поредната възможност да приготви елексир. Но нетрезвото му състояние не му позволявало да удържа котела в равновесие и тогава той създал осем последователности за приготвяне на безсмъртният елексир в пияно състояние. Останалите безсмъртни, като видели, че Лю Дунбин дори и по време на веселба не си губи просто така времето, се присъединили към процеса на създаване на елексир. В резултат били получени 64 последователности на пияните безсмъртни, които по-късно били описани от Лю Дунбин и скрити в планината Хуашан, в провинция Шанси (Shanxi). След време ги намерили пътуващи монаси и ги разкрили пред света.

С времето тези последователности залегнали в основата на стила на пияницата дзи-цюан и макар движенията му да имитират действията на пиян човек, те съдържат в себе си сериозна вътрешна практика.

Най-популярната форма днес е формата на Осемте Пияни Небесни Обитатели, съставянето на която възпроизвежда всички последователности на осемте безсмъртни. В основата на тази форма лежат три принципа:

• Овладяване на формата.
• Овладяване на енергията.
• Овладяване на духа.

Всички последователности имат свой ред и всички започват с тази на Лю Дунбин. Тя се състои от следните части:

1. Нефритеният император точи нефрит
2. Лю Дунбин събира деветте чудни ингридиенти
3. Лю Дунбин поставя отварата в пещта
4. Лю Дунбин размахва магическият меч
5. Лю Дунбин изпива своята отвара
6. Лю Дунбин получава цинобър
7. Лю Дунбин отглежда безсмъртният зародиш
8. Лю Дунбин празнува достигането на безсмъртие