Блогът на tatiana :: внимателно с думите!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.09.2022 06:43 - внимателно с думите!

Прочетен: 2020 Коментари: 0 Гласове:

За силата на молитвата (НАУЧНО) и не само
07.11.2015

Има много определения на думата, и по своето значение те не съвпадат едно с друго. Но може да се каже с увереност какво ги обединява – стремеж към нещо възвишено. Въздействието на молитвата учените са започнали да изучават едва преди няколко десетилетия. Въпреки че силата на въздействие на молитвата е била известна отдавна сред народа,по време на ужасните събития в Чернобил е записан уникален случай. След експлозията на реактора, на разстояние десетки километри дозиметрите отчитат смъртоносна радиация, а в църквата Архангел Михаил, която е на три километра от реактора, фонът остава в нормални граници. И днес в района на храма радиацията е четири пъти над нормата, а в храма е в границите на фоновото излъчване. Дори когато църковните служби спрели, защитните свойства на храма се запазват в продължение на десетилетия. Учените са потвърдили , че въздействията на молитвата са толкова силни, че запазват силата си за дълъг период от време.

♠♣♥♦
Интересни изследвания са били проведени в лабораторията по неврофизиология към института Бехтерев в Санкт Петербург. Ръководителят на изследванията Валерий Слезин, доктор на биологичните науки, обобщавайки казва: “Отдавна е известно влиянието на молитва за здравето на човека, така че аз исках да разбера неврофизиологичните механизми на този процес. Известно е, че в будно състояние в мозъка преобладават бързи ритми на биотоковете, което се наблюдава в съня по време на така наречения бърз сън. Освен “бърз“ има и “бавен сън“, в който преобладават бавните ритми. Законът за симетрията налага: след като има “бавен сън“ трябва да има и “бавно бодърстване“. И наистина има, това е молитвата. За чистотата на експеримента ние поканихме игумена на един манастир и записвахме по време на молитва неговата електроенцефалограма. Резултатът ни смая. Открихме, че в пълно съзнание в молитвено състояние у православния свещеник електроенцефалограмата показва пълно изключване на мозъчната кора … човекът седеше и се молеше, но при пълно отсъствие на електрически импулс, който да показва работата на кората на главния мозък. Тоест, ние наблюдавахме състояние на пълно изключване на мозъка при ясно съзнание. Ние нарекохме този феномен четвърто състояние на човека. Преди нашето откритие наука знаеше за три състояния на човешкото съзнание: събуждане, бавен и бърз сън, които се различават едни от други по електрическите импулси в кората на главния мозък. Сега знаем за още едно състояние – пълно изключване на електрическата активност на кората на главния мозък в пълно съзнание“. Това четвърто състояние на съзнанието учени нарича молитвено бодърствуване.

Изследователите твърдят, че присъствието в живота на човека на тези четири състояния на съзнанието, помагат на човек да поддържа физическото и духовно равновесие. Пълното и дълго отсъствие на състоянието на молитвено бодърстване способства за появата на дисбаланс, и по този начин за появата на различни заболявания. И най-интересното нещо – това състояние на съзнанието имат хора, които четат молитви и практикуват духовни практики и у кърмачетата до четири месеца. А резултатите от изследване, проведено от Националния институт за психично здраве в САЩ показват, че ежедневното четене на молитви, намалява вероятността от развитие на болестта на Алцхаймер с 50 % и значително подобрява паметта. За появата на заболявания в повечето случаи “помага“ и самият човек, развивайки у рисувайки у себе си отрицателни житейски ситуации, обиди. И те за дълго остават в съзнанието му доминиращи. А когато казва молитва с чисти помисли, да кажем, от сърце, човек сякаш се оттласква от негативното възприемане на света. След произнасянето на молитви хората започват да гледат на другите по различен начин.
♠♣♥♦

Екип от Руски Учени-физици: ПРЕКРЪСТВАНЕТО И МОЛИТВАТА “ОТЧЕ НАШ“ УБИВАТ МИКРОБИ

Изследванията са направени в лабораторията за медико-биологични технологии в промишлената и морската медицина в Петербург. “Потвърдихме, че древният обичай да се прекръства храната и питието на трапезата има дълбок мистичен смисъл с практическа полза – храната се очиства буквално за миг и това чудо се случва всеки ден“, разказва физикът Ангелина Малаховская. Изследванията на силата на кръстния знак Малаховская и нейният екип провеждат почти 10 години. Сериите експерименти потвърждават едно и също – налице е научен феномен. При опитите са открити уникални бактерицидни свойства, които се проявяват във водата при нейното освещаване с молитва и кръстен знак. При изследванията е намерено и ново, досега неизвестно свойство на Божието Слово да преобразява структурата на водата – нейната оптична плътност се повишава в късата ултравиолетова област на спектъра. Самата възможност за провеждането на тези изследвания е цяло чудо за Ангелина Малаховская и нейните колеги от Петербург – проектът нито е финансиран, нито влиза в програмата за научни изследвания. Учените обаче се справят с огромния обем работа безвъзмездно – само за дадат възможност на хората да усетят целителната сила на Бога. Физиците проверяват действието на молитвата “Отче наш“ и кръстния знак върху патогенните бактерии. За изследване са взети проби на води от различни кладенци, реки и езера. Всички проби съдържат златист стафилокок
. След прочитането на молитвата “Отче наш“ и прекръстването на пробата, се оказва, че количеството вредни бактерии намалява 7, 10, 100 и даже над 1 000 пъти! Благотворното влияние на молитвата и кръстния знак се отразяват върху всички участници в експеримента – при тях се стабилизира кръвното налягане, подобряват се и кръвните показатели. Интересното е, че при хипотониците кръвното се повишава, а при хипертониците се понижава. Експериментът показва и още една особеност – когато участникът не е толкова съсредоточен или дори е небрежен при осеняването с кръстен знак (средата на челото, центърът на слънчевия сплит, ямките на дясното и лявото рамо), положителният резултат от въздействието намалява или дори съвсем отсъства. Според Ангелина Малаховская, при промяната в оптичната плътност на водата тя се насища със светлина. Човешкото око, естествено, не може да долови тези изменения в структурата на водата, но спектрографът дава обективна оценка на явлението. Интересен е резултатът при осеняване на водата с кръстен знак от човек приел свето Кръщение, но невярващ и не носещ кръстче. Оказва се, че водата “различава“ даже степени на вярата – оптическата й плътност се променя едва с 10 на сто! При никакви други позиции на пръстите на ръцете няма изменения в оптическата плътност на водата, твърдят участниците в експеримента.“

♠♣♥♦
Една жена разказа историята на баща си Иван Ромащенко Сафонович, род.1907 г., който в края на 1943 г., по лъжлив донос бил осъден на 10 години лагер. И колко най-тежки изпитания му се наложило да преживее там. При това, бил тежко болен от туберкулоза, поради което не го и взели на фронта 1941 година. Но даже намирайки се там, при най-тежки условия, баща и продължавал да е истински православен християнин. Той се молел, стараел се да живее по заповедите, и даже…спазвал Постите! Макар че работата била тежка и уморителна, а храната, само едната каша, той, въпреки това, в постните дни – ОГРАНИЧАВАЛ храната си. Баща й си водел календар, знаел и помнел дните на големите църковни празници, изчислявал деня на настъпване, на главния православен празник – Възкресение Христово (Великден). На съкилийниците си разказвал много истории на светци, знаел наизуст много молитви, псалми и местата им в Светото Писание. Особено почитал главните православни празници, и на първо място – Великден. Веднъж отказал да излезе на работа на този светъл Празник, за което, по заповед на ръководството на лагера, като Неподчиняващ се, веднага го отвели в т.н. “кеменен ковчег“. В него човек можел само да стои прав. Провинилите се, ги затваряли в него – ЗА ДЕНОНОЩИЕ, без горни дрехи и шапка. Освен това, светела силна лампа, а на темето на главата – постоянно капела студена вода. И като имате пред-вид, че на Север, през този период на годината, температурата е – минус 30-35 градуса, то, изходът за баща й бил предварително известен – Смърт. А и от многобройните случаи, всички знаели, че човек можело да издържи в този каменен гроб, не повече от денонощие, като постепенно ЗАМРЪЗВАЛ и Умирал. И ето, затворили баща и – в това страшно смъртоносно съоръжение. Но освен това, като разбрали, че е Великден, лагерното началство започнали да го празнуват…И за затворения в ковчега лагерник се сетили, чак в края на третия ден. И когато отишъл лагерният часовой – да прибере трупа му, за да го погребат, – “замръзнал“. Баща и стоял – Жив, и го гледал, макар че целият бил ПОКРИТ с лед. Часовият, изплашен отишъл да докладва на началството си. Тогава всички изтичали да Видят Чудото. Когато го извадили от ковчега и го вкарали в лазарета, започнали да го разпитват, как е можал да остане ЖИВ, когато преди него, всички УМИРАЛИ за денонощие?! Той отговарял, че през всичките три дни, не спал, а непрестанно се МОЛЕЛ на Бога. Отначало било страшно СТУДЕНО, но вече към края на първия ден, станало по-Топло, после още по-топло, и накрая, вече било ГОРЕЩО. Казвал, че топлото идвало някъде ОТВЪТРЕ, макар че от вън бил покрит с лед. Това събитие така подействало на всички, че оставили баща и на мира. Началникът на лагера отменил работата на Великден, а на баща й даже разрешил да не работи и в другите църковни празници, заради голямата му вяра. Но ето че се сменило началството, и на мястото на предишния началник дошъл новият – истински звяр, а не човек. Жесток, безсърдечен, не признаващ Бога. Пак дошло Възкресение Христово, и макар в този ден да не се предвиждало да се работи, но в последниямомент излязла заповед – всички да излизат на работа. Баща и пак отказал да излиза на работа, на този светъл Празник. Но съкилийниците му го убедили да отиде до местоработата, иначе “този бездушен и безсърдечен звяр – веднага ще те убие“. Баща и отишъл до местоработата, но ОТКАЗАЛ да иде да сече дървета. Доложили на началника. Той заповядал, незабавно да насъскат специално обучените, да настигат и разкъсват човек, кучета. Охраната пуснала кучетата. И ето, повече от десет големи кучета, със злобен лай се ВТУРНАЛИ към баща й. Смъртта била неизбежна. Всички затворници и охраната – замряли, в очакване на страшната кървава трагедия. Баща й се поклонил и се прекръстил, в четирите посоки на света, и започнал да се моли. И чак после разказвал, че четял главно 90-тия пслам (“Живият на помощ“). И ето, кучетата се спуснали към него, но като стигнали на 2-3 метра, изведнъж като че ли се ударили в Невидима Преграда. Те яростно скачали около баща й, и лаели, – от начало злобно, а после, все по-ТИХО, – накрая, започнали да се търкалят в снега, а после всичките кучета, едновременно ЗАСПАЛИ. И всички се вкаменили от това – явно Чудо Божие! Така, още веднъж на всички била ПОКАЗАНА – огромната Вяра в Бога на този човек, и била демонстрирана – Божията СИЛА! И “Колко близо е до нас Господ, Бог наш, когато Го призовем“. Той не допуснал смъртта на Обичащия Го, и верен Негов раб. Бащата се върнал в дома си при семейството, в Михайловск, декември 1952 година, където живял още 10 години.

♠♣♥♦
Кратка извадка: Сляпо по рождение момиче проглежда по задочна молитва на свети Йоан Кронщадски “Имах щастието да познавам Нина Романовна Козловска. Прекрасна и светла жена, с удивителен живот. Тя била сляпо-родена и живеела “опипвайки“. Веднъж, когато била на 7 години, в дома им се спрели монаси от Санкт-Петербург, които пътували по Русия, да събират подаяния за Свето-Йоановския манастир. Видели сляпото момиче, което ходело из дома, като опипвало срещнатите предмети. Разпитали родителите за бедата им, и им предложили да напишат писмо до отец Йоан, с молба да се помоли за малката Нина. Монасите се наели лично да занесат писмото на отеца. След известно време, когато се прибирали в Свето-Андреевския събор, в Кронщат, за да предадат писмото, праведният пастир отдалече им извикал: “Зная, зная! Ниночка вече вижда!“. А в това време, в приграничният град Гродно, в малкия дом, като гръм от ясно небе се разнесъл тъничкият ясен глас на седемгодишното момиченце: “Мамо, мамо, аз те виждам!“.

♠♣♥♦
Чудеса по молитвите на свети Йоан Кронщадски

Дъщерята на госпожа Каменска, докато била в Института в Смолни, боледувала едновременно от две тежки болести. Лекарите оценили положението й, като много тежко. Тогава майка й изпратила телеграма на о. Йоан с молба да се помоли за изцеление на дъщеря й. Когато на другия ден майка й отишла и попитала за състоянието на дъщеря си, някой от болничния персонал й казал, че дъщеря й е много добре, а самата болна разказала на майка си, че при нея бил свещеник в митра и я благословил. Но след справка, се оказало, че никакъв поп не е идвал в лазарета. Но дъщеря й оздравяла.

♠♣♦♥
Чудеса по молитвите на свети Йоан Кронщадски

Разказ на Надежда Ивановна Дубелштейн, жена на полковник, живеещ в Белград, Югославия, на ул.Светосавска, 30. В град Вознесенске, Херсонска губерния, в немското семейство Майш, от лютеранско вероизповедание, момиче на 8 год. заболяло от дифтерит. Положението й било много тежко. Лекарите не помогнали нищо. Родителите били в отчаяние. Някой от православните ги посъветвал да се обърнат към о. Йоан Кронщадтски, по телеграфа. Вечерта изпратили телеграма, а сутринта получили от о. Йоан отговор на телеграмата, че той “ще направи всичко каквото може“. Момичето, като се събудило, казало на роднините си, че при нея идвал свещеник, когото никога не била виждала, и описала външността му. А още преди това, познати им били донесли портрет на о. Йоан. Когато показали портрета на момичето, тя възкликнала: “ето този същия беше при мене, дойде до леглото ми и каза: “ще бъдеш здрава!“ И момичето наистина напълно се оправило. Този случай го знаеха всички в града. Това явяване на Йоан Кронщадски в Херсонска губерния, само по себе си е голямо чудо. . .Той не само имал велика власт от Бога, да лекува от разтояние, но след като изпратил телеграмата, решил да се яви на безнадеждно болното момиче в Херсонска губерния, и да го излекува.

♠♣♥♦
Чудеса по молитвите на свети Йоан Кронщадски

Разказ на монахиня Ксения от Лесненския манастир, намираща се в манастира вече 20 години. На един баща от Волъйн, умрели почти едновременно от някаква болест, три деца, и останало едно, също болно. Началникът в службата на този човек, съчувствайки на ужасната му мъка и предвиждайки неизбежната загуба и на последното дете, го посъветвал да се обърне към о. Йоан. Нещастният баща писал на о. Йоан, и следващата нощ жена му имала видение, че свещеник люлее детето. Детето заспало, и се събудило напълно здраво.

♠♣♥♦
Чудеса по молитвите на свети Йоан Кронщадски

Случайят на изцелението на девицата Елизавета Георгиевна Белявска, по молитвите на о. Йоан Кронштадтски. (Записано по думите на генерал-майора Семьон Николаевич Пономарйов, служещ в Харкове). Брат ми Степан Николаевич Пономарьов беше женен за Юлия Георгиевна Белявска, дъщеря на Екатеринославски помешчик. Балдъза на брата на Елизавета Георгиевна учила в Харков. Вече в горните класове, тя заболяла и се лишила от дар слово – онемяла. Нито най-добрите харковски професори, нито от чужбина, не могли да помогнат, и след продължителни усилия се принудил да признаят безсилието си. Разбира се, Лиза трябвало да изостави гимназията и живеела в имението на родителите си. Убедила се в безсилието на науката, майката на Лиза писала о. Йоан Кронщадтски, умолявайки го да се помоли за Лиза и, с небесната помощ, да я изцели. Свещеника отговорил, че ще се помоли, да не се отчайват, и че милостта Божия е неизмерима. С. Н. Пономарьов, тогава още млад офицер, дошъл и имението на Белявски. Било е изглежда някъде преди Великден. След вечерята всички се разотишли по стаите. Отишла си и Лиза, нема и тъжна. Още не успели да заспят, когато се чул силният, радостен и изплашен вик на Лиза – “мамо, мамо!“ Това било толкова неочаквано, та всички се втурнали към стаята й. Извън себе си, в някакъв екстаз, Лиза разказала: “в стаята ми влезе свещеник, благослови ме и ми каза силно да извикам мама. И аз завиках: мамо, мамо“. По описанието на Лиза, влезлият при нея свещеник, бил Йоан Кронщадски. И Лиза и роднините й, потресени от чудото, горещо благодарили на Бога и на изцелителя о. Йоан. От тогава Лиза била напълно здрава, благополучно завършила гимназията и се омъжила. Записал този случай – генерал Борис Александрович Штейфон, от Генералния щаб, по думите на генерал Пономарьов, за което свидетелствам с подписа си. 1 май 1937 г. Югославия. – Б. А. Штейфон.

♠♣♥♦
Чудеса по молитвите на свети Йоан Кронщадски

О. Йоан възкресява умрели. Той бил извикан да се помоли за изцеление на болно детенце, но когато пристигнал, детенцето вече било умряло, но след молитвите му, детето се съживило. . .
По материали на Григор Симов и НЕПОЗНАТО

Нагоре