Ще разгледам накратко три от символите на Дао хармонията,
които не само не са разбрани от изследователите, но и лекомислено
са наречени магически знаци… както между впрочем и повечето от
даостките символи.

             
                     В                              А                      Б
                 магически знаци от даоисткия канон


Тези три графични символа са изрази на процесите на
енергийна трансмутация при преминаването на една реалност
в друга. Всяка от тях представлява тип Дао хармония на вида
реалност и динамиката на процесите в нея през цикъла на прехода
й. Системата от символи вътре в една рисунка е информация и
регламент за процесите на Промяната.

Средният канон (А) е илюстрация на кварково-квантовата
реалност. Десният канон (Б) символизира квантово-атомната
реалност, а левият (В) е хармонията между първите две реалности в
третата – молекулната реалност на нашия изцяло биполярен свят.
Канонът В има изявена полова символика и е илюстрация на Бинарния
и Четвъртичния закон в биологичния свят. Той описва Принципа,
чрез който си взаимодействат триграмите в Промяната. Тези
канони нямат никакви магически свойства, каквито им приписват
„тълкувателите”, снижавайки сакралността до елементарен
битовизъм.
Разгледаните три канона са в пряка връзка с Четвъртия, който
виждаме по-долу. Наричат го „Рисунка на щастието”, което отново
няма нищо общо с действителността и смисъла на графичната
символика.
рисунка на щастието
Пред нас е един прекрасен начин
Дао философията да предаде
символично качествата и следствията
от канона В. Тук Творчеството на
планетната Йерархия, неговото
бинарно осъществяване, бележи
идеята за плодоносното начало между
мъжа и жената, между двата основни
символа на функциите на Промяната,
изразени чрез символите: и 
Трите графични формули (А, Б
и В канони), са трансмутационни
процеси и са в пряка връзка и с Петия
(а всъщност Първия), който виждаме
на следната Диаграма на Промяната,     
обединяваща в символиката си макро и микро космоса.

От алхимична позиция категорично трябва да се има предвид,
че съвременният човек със западно самосъзнание не е възможно
да осъзнае Дао състоянието, заради канонизирания му духовен
живот след юдаизма, християнството и мохамеданството. Те
канонизират мисленето и обезличават поведението чрез догмите
си. За разлика от източните философии, главно Даоизъм и Дзен,
където се търси естествения душевен подтик към случващото
се, към събитието като процес, а не чрез антиподите Добро и
Зло.
Докато западът систематизира поведението до илюстрация
на текстовете, изтокът се стреми да освободи интуитивната
настройка на личността съобразно нейните лични кодонни
потенциали и характер. За изтока канонът е онова, което знаем,
но не следваме, защото той само ни информира за направлението.
Затова Дао е ПЪТ – трябва да го извървиш и толкова. Докато
равинът, ходжата или свещеникът само цитират и цитират
тесктовете, които са научили наизуст.

Дао е движение без усилие и замисъл по Пътя, но… с
естествено преживяване на всичко в него. Китайската философия
в лицето на Конфуций се опитва да отговори по-логично на Дао
състоянието, но… се оплита в „разбирането” му и става каноник
на философията. Конфуцианството изпада в същото изкривено
„разбиране” на Даоизма, както и Дзен. Достатъчно е да споменем
само едно дзен – стихотверение:
                        Когато нещастието дойде,
                        приеми го като благословия;
                        когато дойде щастието,
                       приеми го като катастрофа.
Съвършено недомислие на претенциозен последовател, който
принципно не е разбрал нито Дао, нито Дзен. Тук просто са разменени
местата на емоционалните преживявания. Даоизмът, пък и дзен,
изискват да ги изживявате, а не да се достига до окачествяване
на събитието и нарочното му приемане като друго… защото
няма как да не е преднамерено, щом идва щастието, а ти се
държиш като при нещастие (катастрофа). Такова преднамерено
изживяване е неестествено. Дао не отрича преживяването, а го
смята за истинско и временно – затова не трябва да се изживява
крайно – като щастие или нещастие. Да го изживеем с обратен
знак (чувство), не е нищо друго освен същото, но с разменени
места. А това означава, че в горния стих нямаме нито дао нито
дзен – там просто има каламбур на понятията – разменени места
и смисъл, и… толкова!

Много интересен и показателен е присмехът на даоистите
към обозначаването на нещата – именуването им. Но как иначе,
като Дао е хармонията между всичко и всички?! Като философия на
тангристкото съзнание, Дао е знак за състоянието на отношенията
между Небесната и Поднебесната, тоест на състояние извън
човешките възможности, защото да се изрази Дао с думи означава
да се обозначи отношението на Дървото към Семето му, на
Съществото към Рода му… които не са от този свят, не принадлежат
на тази реалност. Не трябва да бъркаме разширенията на Словото
в проявения свят, с непроявения – невидимите две реалности.
Дао
е между Видимото и Невидимото, а човешкото слово е между
реалния свят и субективното ни отношение към него. Оттук е
и големият „сблъсък” между Източното и Западното съзнание
– идва от Пътя на осъзнаването. Дао не е съзнание, а състояние
на самоосъзнаващото се съзнание. Съзнанието на западния човек
не е само отношение, а и обозначение – логични лексикално
идентифицирани знаци на разширеното мислене. Затова Дао се
развива предимно сред народите използващи йероглифни символи,
които са идеи за понятия, а не само едно понятие. Те са идеи за
синоними обединени в един единствен пиктограмен символ – знак
(йероглиф), докато западното слово е аналитично обозначаване на
всеки възможен синонимен смисъл, който да даде разграниченията
ясно и недвусмеслено. Западът потъва в словото и като удавник се
хваща за измислянето на нови и нови понятия, които ясно показват,
че… западният човек, разширявайки понятията си, е стеснил до
максимум смисъла им. Йероглифът е знак за насочване на мисълта, а
понятията са стопери за възможността да се навлезе субективно
в конкретиката на обозначеното. Йероглифът е дао, а понятията
(думите) са граница.

Ако даоистите не приемат именуването като съществен и
качествен опит да се обозначат идеите, то е защото имената
винаги изразяват повече наричащия отколкото наричаното. На
Лао Дзъ и последователите му им е била ясна невъзможността
да съществува интегрално съзнание. Затова Дао е еднственият
начин да се каже нещо повече от утвърждаването чрез именуване.
Когато именуваме нещо „възприемането” и „означаването”
функционално са огледални двойници на възприемащия (именуващия).
Възприемането е аналитична функция, която е строго зависима от
качествата на именуващия – като субект, а „означаването”
е синтез, базиран изцяло върху качеството на анализа на субекта.
Дао, такова каквото го задава и интерпретира Лао дзъ,
е отношението между световете, между реалностите във
вселената, а не в живота на съществата… въпреки че крайната
реалност на същата вселена е реалността на живота.
Дао работи с 64те хексаграми, както Тангризмът с 64те полета
на шаха. Дао реализира състоянията си чрез динамиката на своите
Осем триграми, а Шахът чрез своите Осем фигури.

И дзин и Класическият шах са синоними.
Но като такива имат своето лично съдържание, определящо
принципа на практиката. В Дао тя е Шестстепенното
последователно изграждане на състояния, които последователно
и в отношения съставят направлението за протичане на пътя
в собствената ДНК и как тя би могла да реагира на заложения
комплекс от символи – хексаграмата кодон.
Шахът е символичното извървяване на този Път като битка,
ход след ход – неограничена от нищо. Шахът „с рапира в ръка”
отвоюва този Път чрез последователността на възможните, но
един по един, ходове.
И дзин очертава пътя на вероятностите, които се съдържат
в собствената ни ДНК (кодоните) и като водата (както твърди и
Лао дзъ) се променя и насочва пластично По Пътя, който нашата
собствена чувствителност създава.
Дао е път на Водата.
Шахът е път на Воина..

Затова изтокът търси, а западът изработва. Изтокът
съпреживява, а западът пресъздава!
По тази причина изтокът върви чрез Духа си, а западът към Духа си.
Нуклеотидите (кодоните) у всички хора са еднакви, но… в
различна зависимост помежду си… затова пътищата са само тези.
Затова когато създава практики, Изтокът борави със синоними и
тенденции, а Западът със закони и канонизации.Така става в 
Проявения видим свят. Така на Поднебесната (Земята),   
съществата човешки могат да реализират Дао хармония
помежду си, а в аспекта на вселенските принципи – и с Небесната
хармония. Този принцип на Равновесието, осъществен от
хармонизирането на БИполяритета на света, е напълно валиден
и за СЪтворчеството.

В Тангризма (алхимията) СЪ-творенето е качество на Жената.
Тя е Съ-твореца на Твореца. Понеже сътворчеството
се изразява във възможността да работи
самостоятелно с атомния и молекулен свят на Химиосферата,
чрез своята утроба, алхимиците знаят, че в развитието на плода
настъпват същите Дао равновесия и мутационни активности,
които реализират структурирането на плода и обособяването му
в полов индивид. Отнася се за целия биологичен свят, не само за
хората, въпреки че тук разглеждам приоритетно какво се случва
при хората – защото атомите по психично сродство при хората
имат водеща роля. На езика на Дао – говорим за левия (В) канон от
илюстрацията по-горе. Вътре в утробния период на СЪтворчеството
Дао равновесие имаме, когато:
1. Настъпи сливането на ДНК на двамата родители –
БИвалентните връзки са изградени. БИполяритетът е вложен като
принцип на целостта и вече може да се премине към производство
на клетки. Това е първото Дао на Съ-творчеството.
2. Настъпи второто делене на зиготата – обособяването
на четирите майчински клетки на организма, от които после
ще бъде произведен чрез пряко делене целият клетъчен набор на
бъдещия организъм. Сега настъпва Второто Равновесие – втората
Дао хармония на Обособеното единство между Небесната и
Поднебесната субстанции.
3. Третият Дао равновесен етап в плода настъпва, когато
от милиардите клетки се обособят двата основни организма на
Съществото(бебето) – Тялото и Мозъкът – първият и вторият
човек в нас. Настъпи ли този ДАО етап на равновесието между
клетките на тялото и всадените сред тях клетки на мозъка, идва
нуждата, възможността, да се стартира трансмутирането на
половите клетки (до този момент спящи на Герминативния гребен),
в нужната полова система. Няма да задавам въпроса: откъде идват
соматичните клетки, изграждащи половия орган? а ще наблегна на
факта, че половите клетки губят своята неопределеност и започва
алхимичната им трансмутация като сперматогонии или като
овоцити. Техните бисвойства изчезват и те стават поляризирани
в гонадите полуцялости (хаплоиди) на ядрената ДНК. Този процес
се извършва в шестия месец от развитието на плода – тогава
бебето вече има своята полова система – третият човек.

Боян Мага (богомилите) определя Творчеството и СЪтворечството
като етапи от ШЕСТ цикъла (шест глави), всеки с по шест свои
лични подетапи – общо 36. Нека читателят обърне внимание на
факта,че 26ти Етап се нарича: Полу мъже, полу жени, полу сили на
Земята.
4. Четвъртият Дао етап настъпва… когато Бебето порасне
и извърши полово съединение със „своето „бебе”, но вече като
ново стъпало в съединението на Небесното и Поднебесното
(съпружеството) и… кръгът се затваря, а алхимията утвърждава
отново Закона за Четвъртичността като неотменен.
Това е легендата за Философския камък, който прави Човека
безсмъртен.
Съществува и ДАО равновесие в Архетиповото начало, в
Архетиповия Принцип, изразен чрез Героя в приказките. Всеки Герой
на приказка е в Дао състояние на единството с Общото, с Биоса,
в неговия чисто духовен аспект. Затова Героите в приказките
са необясними, а поведението им често шокиращо, но така или
иначе те винаги разработват големия стремеж за съединение
(четвъртото равновесие) със своята избраница. Така е и в
приказката „Котката”, където Героят е жената. Дао състоянието
не е качество на пола, а състояние на равновесие между атомите
по химично и психично сродство. Когато това равновесие се
изгражда между две същества образуващи Двойка казваме, че те
вече живеят в Петото царство – на посветените души.

Може би затова днес някои заинтерисовани страни се опитват
да премахнат или деформират приказките като възпитатели на
героичното у нас – алхимичното обучение на психичността ни.
В Общочовешки план съществува Дао на етносите, на
народите и т.н.

За Философията на Тангризма, тоест на Лао дзъ Ли Боян,
може да се говори много. Може да се каже много и малко – зависи
кой как възприема и осмисля…но едно не трябва да се забравя
– тя не се отнася за живуркането, нито за безметежното и
безсмъртно пребиваване на планетата. Няма нищо общо и с
умния прочит на стихотворните канони на мъдростта на този
велик колобър, включително и дзен интерпретациите им. Те са
част от възможността да се изкаже на човечеството идея, а
защо не и метод, как съзнанието да премести своя фокус върху
по-важни от живота ни състояния. Освен тъгата, коята лъха от
мъдрите му съждения, ние намираме и един Ли Боян на самотата,
която граничи с отчаянието за неосъществено разбиране. Петте
хиляди йероглифа са ярък пример за философия, надхвърляща
интелектуалните и поетични изкази на душевния живот.
Философия, опитваща се да предаде знанието на мъдреца по
човешки и разбираем начин. Нека само за миг си представим, какво
би се случило с него, а и с всеки друг, ако заговори в онова време за
проявени и непроявени светове, за атоми и молекули, проявяващи
се в живота крайно и антагонистично, дори когато се отработва
единството им. Възможно ли е да преодолеем ограничеността
на собствените си езикови възможности и да извадим от личния
си речник думи, които биха отразили неговото знание за света
и световете? По негово време, между V и III век преди Христа,
все още нямаме това голямо разширение на езика, писмеността и
интелекта, чрез които умът ни може да борави с абстракциите
на понятия съсредоточени не върху научната и интелектуалната
идея, а върху фундамента на човешкия живот – смисълът да се
живее е в осмислянето, произтичащо не от формите на живота,
а от формите на самото съзнание.

Цялото творчество на Лао дзъ е фундамент, върху който
не може да се гради нищо, защото самото ТО е и фундаментът
и формата,  изградена от алхимичните трансмутации на
осмислянето и на мисленето изобщо. Можем хилядолетия да
пишем за него и поезията му, можем като Алън Уолт да натрупаме
куп прецизни интелектуално демонстриращи се съждения, но
няма да схванем модулатора на думите в поезията на Ли Боян. А
той затова е писал – защото е разбрал, че има Един човек, който
иска да схване тайната на Дао или състоянието на Небесната и
Поднебесната като модел за излизане на Човека от този свят на
безкрайни трансформации и трансмутации, които винаги и всякак
се проточват в безкрайността – като лентата на Мьобиус: уж
сме навсякъде, а всъщност винаги сме от едната страна. Мъдрият
старец Ли Боян пише, защото разбира, че трябва, щом едно
съзнание иска да знае. Настръхвам, като си помисля какво велико
отчаяние е било обзело философа-алхимик, обезверен от хората и
каква всепоглъщаща надежда го е завихрила, за да напише на един дъх
цялата философия на алхимичното Творчество и Съ-творчество.
Цялото Човечество и особено ние, българите, трябва да
сме благодарни на воина Ин Си, защото без него можеше да няма
изобщо и един стих от Лао дзъ Ли Боян. ДАО е най-цялостният,
най-дълбокият и най-красивият документ за Учението на Танг РА.

В тази книга казах, че основната цел на колобърството е
човечеството да бъде напътствано към алхимични трансмутации
чрез методите Приказка и Посветеност. Приказката е и поезия.
Поезията е квантована филисофия, стига да не е „ах и ох сърцето
ми”… Лао дзъ опоетизира знанието си и го прави достатъчно ясно,
а всъщност завоалирано, но разпалващо мисленето на четящия,
за да го постави в безизходицата на пробуденото и провокирано
съзнание. Няма на земята по-красив и по-гениален начин да се изрази
философията на Вселената от тези пет хиляди стиха. Необходимо
е да осъзнаем, че това е целта на този мъдър човек. Длъжни сме
да разберем, защо говори за толкова простички неща от живота,
защо не поучава, а констатира и неусетно подхвърля топонимите
на провокацията си: Небесната и Поднебесната! Толкова е ясно,
че чак… Няма друг начин. Ако провокацията е достигнала ниво на
осъзнаването и алхимичните вибрации на читателя са събудили
съзнанието за въпроси – отговорът рано или късно ще дойде
сам – извън текстовете, дори по елементарен и безличен начин,
но… ще докосне сърцето и ума ни и ще схванем, че промяната е
настъпила. Това е философията на Мъдрия ум. Това е философията
на Вселената. Тя може да стане осъзната философска система на
всеки Човек. Гениално, нали?!

Нито поезия, нито приказка, нито мъдруване, нито притчи
или постулати, а простички констатации, за които веднага
откриваме, че някак си ги знаем, но не сме се сещали за тях и все
пак котвата на мисълта му ни е вкарала в пристанище, от което
няма излизане. В тишината на живота – ако я открием и осмислим
като състояние на Небесната и Поднебесната, изживявщи в човека
своето неповторимо Дао.
ДАО е недостижимо…
Тогава защо го е написал Мъдрецът?
Защото този е едиственият начин да се осъзнае, че
състоянието може да бъде постигнато.
Алхимично… като игра на Шах.

Сп.Мавров, от Алхимията като наука

Те разкриват истинските дълбини на Мъдростта, търсеща и уповаваща се на Вечната Истина на Божият Промисъл!
Благодаря ти за чудесното изживяване!

Наближава времето на Божията истина за българите!