В широкия аспект на съвременната научна терминология можем да кажем, че Адам е бил робот от биологичен тип с огромни паметови потенциали, но без каквато и да е възможност за вътрешна, свободна връзка и комбинация на този перфектен материал. По силата на божието умение всичко е било на високо божествено ниво. И въпреки това е имал и резерви от вън, натрупващи се след творчеството. Космичният Човек Адам Кадмон е знаел това свое състояние. Той е съзнавал самотата си. Поне идеята за нея. Защото всичко около него е било чифтосано, било е от двойки. Липсвала му е обаче динамиката на самостоятелното мислене ,за да пожелае сам Ева. Разделяйки го на две, поляризирал ЯН и ИН енергиите му, Богът създава комуникативна система, защото те са общували. А общуването е означавало знакова, жестова и езикова система. Лявото полукълбо вече е натрупвало сетивна информация, започнало е да анализира и селекционира зрителните възприятия. И словесните, разбира се, защото са си говорили с Бога! Те схващат ясно своите действия, щом от тях се изисква поведение, ограничено вече от забрани.

Умът със своята способност да комбинира познанието, информацията, не може да спре да работи, защото неговата пробудена същност е атаката - да търси и да анализира. Заедно с развитието на умствената система, у хората започва развитието и на още една - на артикулационната система. Звуково-сигналната система на животните тръгва към речта и словото. Благодарение на речта, на артикулационния апарат, нарасналите емоционални изживявания довеждат до нуждата да се изразяват, да се споделя.

Центърът на речта се намира в гърлото. Той се ръководи на енергийно ниво от Пета чакра и е всъщност нарастване на функциите на щитовидната жлеза. Тази жлеза, съвместно с енергийния поток на планетата Венера,стимулира и развива артикула-ционната система. Това развитие е осъществено още в Четвърта Коренна Раса - Расата на Каин и Сит. В Пета Коренна Раса - Расата на НОЙ, артикулационния апарат е вече доведен до съвършенство - можещ да изрази словото в сложна звуково нюансирана система от тонове и полутонове. Нараства социалния живот: от племенно - стадния до групово заседналият живот и първите наченки на държавите. Началото на този процес е, когато планетарната енергия /ИН/ чрез Ева осъществява външната провокация към нейната материална субстанция. Самото определение на действието ядат (консумират, приемат в себе си) означава усвояване на планетарните елементи и енергии, които оказват необратимо влияние над хората. Ева консумира елементи от природата, които задействуват неочаквани връзки в големите полукълба на нейния мозък. Говорихме вече за момента, когато тя яде, но не оценя ситуацията - все още у нея няма пълнотата на двуполюсното взаимодействие. В това се състои еволюционната възможност на двете поляризирани части - те не могат самостоятелно да достигат до процеси, изискващи участие на два полюса.

Еволюционните закони на нашата вселена, в частност на нашата Галактика, задължават видовете да се придържат към догматично внедрени в тях канони (програми), чието нарушение е винаги мутация. Непълнотата не дава наслед­ственост, не води и до възникване на процеси с качествен показател. Затова Ева яде от плода на познанието, но не възприема същността на придобитото, когато яде и Адам двамата веднага схващат какво е станало. Мигновено протичат два успоредни процеса: първо се осъществява стабилната вътрешна връзка между полукълбата, в следствие на което за физическия мозък става възможно да даде на ума аналитични функции и втората е, че протича външна полярна връзка между Левите полукълба на двамата ни прародители. Протича фазата на синтеза. Тя дава преценката, извежда знанието от придобитата информация, превръща ума в динамична система към света, в който живее. Затова внезапно и изненадани, те ще открият и Себе си и Другия като вид. Придобитото отношение, ги заставя да стигнат до извода каква е етичната страна на информацията. Протекло е ново ниво на енергийното отношение в Главния мозък и са осъществени нови функционални възможности на ума. Този процес е независим и отделен от вложените дадености на техния мисловен апарат от преди грехопадението. Тук е тайната на пробуждането на съзнанието. Както е записано в Библията, глава Трета, стих 6: Тогава се отвориха очите на двамата. Придобитото веднага демонстрира себе си, като ги въвежда в ситуация на морално - етичната категория ,,изразена чрез зашиването на смокиновите препаски. Отношението, функциониращият ум, станаха наследствени. И започнаха да пропадат ангели и небесни синове, защото човешките дъщери бяха красиви.

Начева се човечеството, а с него и развитието и усъвършенствуването на функцията отношение ,докато се развие така, че да обхване всичко в света на човека. Докато Човекът изгради стабилни критерии за света, в който живее. Но света е низ от светове и цикли, в които критериите са толкова подвижни и променящи се, колкото е нараст-ването на умствените способности на човека. Рано или късно всеки критерий се променя. Тук съблазнителят и изкусителят имат основна и блестяща роля. Мутиращите критерии днес са в изобилие. Кардинално се променят базите на изкуствено внедреният в ума критерий за Добро и Зло. Разминаването на границата на устойчивостта е така гъвкаво, че деградациите в обществените и лични закони е тотална. Свободно и съвсем демократично се ширят проституцията, хомосексуализмът, насилието, сатанинските организации открито определят себе си като такива, псевдосоциални движения и фондации, деформации в изкуството и модата.