Влиянието на Волжка България, над Русия, и ролята на тази българска държава във
създаването на култура у съседите й

В средновековието, Източна Европа познавала само 2 големи държави. В продължение
на 3-4 века, продължава  упоритата конкуренция и конфликт между двете империи,
която бива прекъсната  от Монголското нашестие, което наклонява везните в полза
на славянската държава, за сметка на българите. В културно отношение обаче,
нещата не стоели точно така.
През целият период от основаването на Волжка България, чак до падането на Казанско-
то Канство, и годините след него, Русия е била силно влияна от процесите във съседка
та си, и открито е копирала всичко което е могла. След като и последната форма на
българска държавност в Волгокамският регион, стотици видни аристократи от Волжка
България, се вливат във структурите на новосъздадената Руска Империя, а най-прочу-
тите български майстори, се заемат да променят аграрният вид на Руските столици
и да създадат един европеиски изглед на съответните градове. До 19 век, присъст-
вието на българите във Волгоуралието е факт, който се отрича за пръв път от
новата Болшевишка власт, уплашена от силното българско лоби във новата "народна"
Русия.

Първите контакти и културни връзки между двете държави, още отрано обуславят
доминиращата роля на българската цивилизация. През периода от 10-12 век. Подобно
на Дунавско-българският цар Теодор Светослав, който през зимата на 1307-1308,
спасява Константинопол от глад, като изпраща кораби натоварени със храна
от житницата на България - Добруджа, и за Волжка България е записано че през
1229 е пратила в дар 30 кораба пшеница(вървели нагоре, срещу течението на Волга)
на Русия. Знаменателно е, че българите не веднъж спасят враговете си от глад, както
на Волга, така и на Дунава, което и обуславя по-късно нашите национални трагедии.

Друг важен аспект от културната доминация на Българите над Русия, са множеството
българи  във придворието на руските князе. За Кралица Олга(на снимката), майка на
Светослав I, руският източник "родословец на руските князе", казва:

"Игор взе жена в Булгария, която за него се казва Олга(защото  след като приема
Християнската вяра, се преименува на Елена - бел.ред.) И бе тя мъдра и велика."

В "Тверската летопис" е отбелязано, че жената на княз Андрей Боголюбски също е
българка.  Според различни волжки историци и етнографи, повече от 500, от най-вид
ните руски фамилии през 19 и 20 век, има своя корен именно от земите на Идел-Уралс
ките републики във Руската  Федерация. Любопитно е че след превземането на Волж-
ка България от руснаците, на печата на руския владетел Михаил Фьодорович Романов
- е имало надпис на руски със думите "Цар на земите Камски и Болгарски, Цар Казански
и Астрахански". Използването на титлата Цар, само  по себе си отново е българско влияние
над Руснаците, който я възприемат едва през 15 век. 

/Казанският Кермен - прототип на Московският Кремъл/

През 15 век, Руснаците, все по-често поглеждайки към Волжка България, биват впечатлени от
Крепоста на град Казан - Кермена. Изумени от красотата на крепостта, Руснаците приели думата
"Кремл- със значение Крепост в езика си, и извикали Волжко-Български майстори да построят
Московският Кремъл.
След като техният Кремъл бил готов  руснаците унищожили всички сгради в Казанският Кремъл
и оставили само една кула, за която се носят легенди, че в нея е прекарала последните си дни
като принцеса, владетелката на Казанското Канство - Сююмбике, като на върха на кулата поставили
Двуглав Орел, символ на победата над българите. Двуглавия орел бил златен и лъщял така че
през ясна лунна нощ, целия Казан можел да види този символ на руската тирания. Днес двуглавия
орел е премахнат, а кулата  е място за поклонение на всички Волжки Българи, като спомен за отмина-
ло величие. Англиският  пътешественик Дженкинсон, описва за пръв път огромната прилика в начина
на строеж на Казанската и Московската крепости и споделя че "Казан е величествен град, построен
със уникален стил и крепост на висок връх"

Смята се че по време на обсадата на града, той е побирал до 40 000 души, които
попаднали изцяло под ножа на руският ятаган. Сриването на Казан до основи обаче,
не попречва на българите и тяхната жизненост, да го възстановят само за век, и да
съградят облик на града, така че и до днес да се смята за привилегия, ако човек
живее именно в Казан, а не във огромните неуредени бледи копия на Мегаполиси -
Москва и Санкт-Петербург.

/Казанският и Москвският Кремъл/ 

Московският Кремъл е абсолютно пълна адаптация на модела на Българската крепост,
спрямо релефа на Московския терен. Още десетки, от паметниците на културата из Москва,
са построени от Българи, включително огромен брой средновековни църкви, у чиито стени
пък могат да се видят скрити древнобългарски мотиви, оставени ни като знак от безименни ,
но велики български майстори.

/Сююмбике във Кулата на крепоста Кремлин/ 
https://samoistina.at.ua/2/rus.htm