Които носят Пентаграм като символ, никога не трябва да го обръщат обратно, защото тогава разграждащите силови линии, излъчвани от неговите пет лъча придобиват огромна сила. От рисунката - горният Духовният връх, обърнат обратно регресира енергиите на Сърдечната и Слънчевата чакра. А чакрата на Чувствата - яремната ямка - става нестабилна и много колеблива, става двойнствена.
Ако продължим да рисуваме Петолъчницата като символ вътре в Пентаграма, винаги следващата рисунка дава обърнат Пентаграм. Това е една велика тайна за цикличността на материалното и на духовното. Каквото важи за клоните на дървото, то е валидно и за корените му. Казано е: Каквото е горе, такова е и долу/Хермес/. Ето това са символите Небе и Земя: В началото Бог създаде Небето и Земята. Тези два символа дават взаимовръзката между космичните енергии / небето/ и материята /земята/. Има обаче една още по-важна информация - те са отделни, непроникнати: Небе и Земя.
Езотеричната информация носи данни за Първия период от циклите на Сътворението - Механичният. Той илюстрира непроникнатите още една в друга субстанции-енергия и материя. Тези две субстанции характеризират четирите основни елемента, два по два принадлежащи на една от тях-вода, земя, огън и въздух. Това е Хаосът. Безпределният, неограничен Космос. Подчертано е във втория стих: ... Тъмнината се разстилаше над бездната. Тъмнина и бездна - чист Хаос.

М

В стих 3 от глава 1-ва обаче четем: Рече Бог: Да бъде светлина! И биде светлина. А стих 4 допълва: Видя Бог, че светлината е добро нещо. И отдели Бог светлината от тъмнината.
Имаме вече подаване на информация за разделянето на космическата субстанция на две, в нейните крайни противоположности-светлина и тъмнина. Те са едновременни, единни и крайни в проявата си: светлината не може да съществува, не може да се прояви, без тъмнината - последната е нейната среда, в която се изявява. Това ще рече, че материята не може да се прояви другаде освен в безкрайния космос, но на определено място, където имаме създадените условия за този процес-образуване на първичната организирана материя. Имаме двустранен взаимосвързан цикъл, който можем да изразим графично така:

М -----Ф

И светлината бе излъчена от мястото на творчеството. Богът излъчва светлината из Себе Си. Светлината разделя субстанцията на две части - поляризира я.
Механичният хаос е формиран, физично организиран и има посока на развитие. Светлината е насочено движение-това е нейният символ и значение. На лице е първичен материален свят. Казано е категорично: - "Ден първи!" Денят/цикълът/на Първата ера. Светлината на Първия цикъл.
В стих 6 четем: „И рече Бог: Да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. /Тъй и стана/.

Отново, но вече подчертано се говори за създаването на вид материя-Водата. Процесът на физическото развитие на материята е посочен като Вода. Но вода двуродна с две характеристики-вода над и вода под твърдта, т. е. небето. Еднородна в пълния смисъл на думата субстанция от материален вид, която се разделя по силата на някакъв закон на вода и вода. Небесната вода е символ на плуващата космическа енергия, която има конкретен, поднебесен земен вид, като друга вода.

Казаното може да бъде обяснено само по един начин - извършен е сложен вътрешен процес, който разделя еднородното и го прави различно без да променя същността на материята. Извършено е химическо разделяне. Това е кодът за познатия на науката процес, изразен чрез понятието Валентност. Валентността е движение на физически организираната материя и изразява процесът на създаващите се вътрешни връзки, който изменя крайния продукт, но не променя същността, съставът от атомната структура на вида. Получава се нов вид материя от наличността на старият вид / на ново молекулно ниво/. Така въглеродът /С/ е и графит и диамант, но е само една субстанция-въглерод. Ето какво прави светлината, спомената по-горе - променя движението и връзките между електроните, без да променя атомите.
Този код изразява процес, съответстващ на графичния символ:

Х



М---------------  Ф


От фигурата се вижда, че трите характеристики на материята са взаимосвързани, намират се в равновесие, и третата - химичната е следствие от процеси, възникнали в Първия и Втория цикъл.
А Небесната субстанция, Бог нарича твърд. Започва отчитането на пространствено - времевите цикли. Започва се, осигурява се, светлината нужна на растителния свят за живот. Този процес е и цикълът Геологичен, но и Биологичен, защото творчеството е пряко свързано както с Геологичния, така и Биологичния цикъл, при което едното е основа за второто. Биологичният цикъл е продължен с обяснение за втория процес на неговото развитие-когато се развиват формите на животинския свят. Стих 20: "И рече Бог: Да произведе земята влечуги, живи души: и птици да полетят над земята, по небесната твърд".
Интересна податка имаме:"живи души". Но ги произвежда земята.
Г ............Х

М ...........Ф
Заедно със стих 11 става ясно, че вторият етап вътре в един цикъл е изисквал особени условия - да има наличие на растителна храна и кислород. Сега вече стигаме до второто значение на символа Небесна твърд. По отношение на космическите пространства-въздухът, атмосферата е твърд, дори само ако я приемем като опора за крилата на птиците. Атмосферата е материя. От казаното научаваме още една тайна - че не самият Бог, а водата-химическият символ на многообразието и живота през Биологичния период е плодоносният първопричинител и творец. Водата и Земята /природата - майка/са творците на животинския свят. Тук водата е символ на Астралът, където са творени идейните конструкции на видовете, а Земята е мястото за придобиване на плът/Физическото тяло/ и могат да се проявяват самостоятелно, чрез вложената от Богът възможност. Ето едно ново еволюционно ниво.
Това е Пентаграмът-животът. Биологичният период е върхът в развитието на материята и нейните форми.